Меден оксихлорид се използва като междинен пестицид.
Предимство:1.Копър е компонентът или активаторът на много ензими в културите, което е свързано с редокс реакцията и дишането в културите. При метаболизма на мазнините десатурацията и хидроксилирането на липазата изискват катализа на мед - съдържащи ензими. Тъй като медта играе важна роля в метаболизма на основните вещества в културите, прилагането на мед може значително да подобри растежа на културите и да постигне висок добив.
2.Копър участва във фотосинтезата, че медта е липиден компонент в хлоропластите, комбинира се с органична материя, за да образува меден протеин, участва във фотосинтезата, засилва стабилността на хлорофила и други растителни пигменти и насърчава образуването на хлорофил. Дефицитът на мед в културите намалява съдържанието на хлорофил.
3.Копър, участващ в метаболизма на протеини и въглехидрати, може да насърчи активирането на аминокиселини и синтеза на протеини и да повлияе на симбиотичната азотна фиксация на ризобията.
4.Копър може да насърчи развитието на цветни органи. Като активатор на нитритна редуктаза и субнитритна редуктаза, медта участва в процеса на намаляване на азотната киселина в културите. Медта също е редуциращ агент на амино оксидаза, който играе ролята на каталитично окисляване и влияе на синтеза на протеини. В процеса на репродуктивен растеж на културите медта може да насърчи и транспортирането на азот - съдържащи съединения във вегетативни органи до репродуктивни органи. Дефицитът на мед очевидно влияе върху репродуктивния растеж на граматичните култури. При липса на мед добивът на сламата е по -висок, но добивът на сламата не може да даде плодове.
5.Копър играе важна роля в синтеза на лигнина. Дефицитът на мед в културите може да доведе до препятствие на синтеза на техническо качество, дисплазия на сахима и тъкани за доставка, омекотяване на поддържащите тъкани и влошаване на водния транспорт в културите. Медта може да насърчи лигнификацията и полимерния синтез на растителната клетъчна стена, като по този начин ще увеличи способността на растението да се противопоставя на патогенната инвазия.